Дворецът Евксиноград е настояща лятна правителствена резиденция и бивш дворец на царете от Третата българска държава. Той е част от комплекс с огромен парк, оранжерии, винарна, пристанище с плаж. Заема териториите на някогашния манастир Св. Димитър, разположен по северното крайбрежие на Варна. Строежът му започва през 1881 г. и завършва през 1885 г. Наречен е Сандрово, на галеното име (от италиански) на Княз Александър I Батенберг. Дворецът е изграден във френски шато-стил "Луи XIII" и е проектиран от именития арх. Вилхелм Румпелмайер от Виена. При Цар Фердинанд I сградата добива сегашния си вид, като е довършена от швейцарския арх. Хенрих Майер и известния български архитект Никола Лазаров. Името на двореца е сменено през 1893 г. от Княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска на Евксиноград, което идва от гръцкото наименование на Черно море и означава ''Гостоприемен град''. Освен самият дворец, основна забележителност в комплекса представляват дворцовия парк и оранжериите (палмова, френска и холандска), обявени съответно за паметник на ландшафтното изкуство и културата. Паркът е започат през 1888 г. по проект на френския дендролог Ноймайер и е довършен и поддържан във времето от различни именити специалисти. Сред другите забележителности на Двореца Евксиноград са царската конюшня Щала, слънчевият часовник, подарен на Цар Фердинанд I от Кралица Виктория, както и фронтонът от френския замък Сен Клу (18 век), в който се е състояла сватбата на родителите на Цар Фердинанд I. Дворецът Евксиноград и целият комплекс към него са национализирани след 1946 г. На тази страница могат да бъдат разгледани множество къщи за гости, апартаменти и хотели до Двореца Евксиноград във Варна.